Feb 7, 2008, 3:58 PM

Ъгъл

Poetry » Love

875 0 5

Като рентгенов лъч
този спомен минава през мене:
ослепявах... Но виждах очите си
по снагата ти залепени...

А ти
стъпяше,
стъпяше,
стъпяше -
живителен къшей.
И с момчешко безсилие,
гладен лягах си в пустата къща.

Днес отново ме спря -
но с тъгата в ъглите на устните.
С нея ще си живеем -
черна сянка на нощи пропуснати.
Все така ще си бъде -
няма никога да сме се любили.

Може би затова този спомен е толкова хубав?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feia (Вилдан Сефер)

Голяма доза истина се крие в стиха ти...

2008-02-09T12:22:24+02:00
pavli (Павлина Петрова)

Винаги съм се питала - истинските или въображаемите усещания са по-силни и ни карат да тръпнем с неподозиран копнеж?! Оставям ти нещо от мен:
Стаено...

Трябва да те видя,
за да спра да си мечтая...
Да забравя всичко във една прегръдка.
Да запомня всичко във една целувка.
Всичко да ти кажа във една усмивка...
Как мечтите да не стават спомени?
Да не им ли давам да се случват?
Отговор - мълчание...
Като пропусната възможност...
Като несбъднат блян...
Като предупреждение...

2008-02-07T19:43:14+02:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

О,да,точно заради това! Защото "този спомен" все още пази надеждата, че ще се доосъществи
Върна ме в моите спомени.
Поздрав

2008-02-07T19:33:09+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Може би... Но нямаше ли да бъде по-добре ако е сбъднат спомен!?

2008-02-07T18:52:00+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Може би!!!
Страхотно е,Алекс!

2008-02-07T17:17:01+02:00