Като рентгенов лъч
този спомен минава през мене:
ослепявах... Но виждах очите си
по снагата ти залепени...
А ти
стъпяше,
стъпяше,
стъпяше -
живителен къшей.
И с момчешко безсилие,
гладен лягах си в пустата къща.
Днес отново ме спря -
но с тъгата в ъглите на устните.
С нея ще си живеем -
черна сянка на нощи пропуснати.
Все така ще си бъде -
няма никога да сме се любили.
Може би затова този спомен е толкова хубав?!...
© Александър Белчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
