Your aura is the filthiest drug to Nirvana
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила
За да поникнат звездните крила
И за да излетиш, там където си по-истинска от "Нея"
Опитвам се да те придърпам чисто метафизично...
Но мъжете нападат с повърхностни задявки и ферментирали отрови,
за да може вече да забравите, че си ти.
Глутницата те поглъща тъй анималистично.
Дали ще бъдеш някога човек за тях?
На следващият ден ридаеш. Рецидив.
Размазана спирала и незнайни (очевидни) истини.
Метаморфоза от рани. Да, Ангелче, душата ти е истински боец.
Усещам бръмченето на TV static-a,
когато устните ти треперят с надежда към мен...
Не. Аз не искам да те използвам. Искам да те обичам instead.
(Защо никога не поиска
да отидем на пикник?)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Junkie Love Всички права запазени
