Your aura is the filthiest drug to Nirvana
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила
За да поникнат звездните крила
И за да излетиш, там където си по-истинска от "Нея"
Опитвам се да те придърпам чисто метафизично...
Но мъжете нападат с повърхностни задявки и ферментирали отрови,
за да може вече да забравите, че си ти.
Глутницата те поглъща тъй анималистично.
Дали ще бъдеш някога човек за тях?
На следващият ден ридаеш. Рецидив.
Размазана спирала и незнайни (очевидни) истини.
Метаморфоза от рани. Да, Ангелче, душата ти е истински боец.
Усещам бръмченето на TV static-a,
когато устните ти треперят с надежда към мен...
Не. Аз не искам да те използвам. Искам да те обичам instead.
(Защо никога не поиска
да отидем на пикник?)
© Junkie Love All rights reserved.
