Юбилейно...
Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари
и до срещи почти обезсмислени!..
Но в илюзии не загубени
отново идват момичета
и на времето недолюбени
на безсъние днес ни обричат!..
А и Жените, които обичахме
остаряха със нас из годините,
през които заедно тичахме
след мечтите си...Недостижимите!..
И децата ни, вече пораснали,
по белия свят разпиляха се...
...О, колко Огнища угаснали
и порутени стряхи оставиха!..
И къщи с прозорци почупени
с прогнили дъски заковани-
във градините с хукнали бурени
и с некролози, вместо стопани!..
А всяко Огнище изстинало
със пепел вместо жарава-
ограбвайки нашето минало,
и от бъдеще ни лишава...
...Но ето започва да шета
Оная, дето Вечност суетно наричаме
и като вода през решето:
отреденото Време изтича!...
А по-нетърпеливите вече
поеха... по Млечният път към Звездите
и при хубаво време вечер-
от там със любов ни намигат...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
