4.11.2012 г., 9:35

Южният Вятър-2

565 0 2

Южният Вятър-2

 

Понякога и в Есента

щом духне бурен южен Вятър

танцуват жълтите листа

завихрени от дъх на лято...

 

С един възторжен колорит

в небето облаците мамят,

а въздуха като измит

е, нереален във лилаво...

 

Прегърнал падащият мрак

Светът към лятото пътува,

понесен с топлият Южняк

жита залюшнати сънува...

 

...Но птици есенни крещят

в ята и черни, и тревожни

с  предчувствие, че в тоя свят

илюзии не са възможни

 

и тук, по тия ширини

(и все така от как се помни!..)

не може да се подмени

редът в годишните сезони...

 

...Но след южняшката му страст

щом Северняка зъл завие

в гората всеки дрипав храст

зверче на завет ще укрие,

 

а пък Светът ще помни с жал,

преди напълно да премръзне,

как бе Южнякът пожелал

обратно лятото да върне...

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мммм..., изкусително..., понякога или винаги - тази сутрин например имаше лиИилаво..., някакво изпепеляващо..., но го изпуснах за снимка, ...!!!
    "С един възторжен колорит
    в небето облаците мамят,
    а въздуха като измит
    е, нереален във лилаво..."
  • Не просто "пейзажна" лирика, а много повече...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...