Юли е огнен, горчиво – самотен.
За него светулките плачат.
Храбра трева очаква безропотно
смъртта си от млади косачи.
На лятото в шепите спи суховеят
и спомени тихо припяват.
На юли с гласа някой тихо се смее
и ехо в полето остава.
Горещи са дланите. Неми сърцата.
В тях бие самотният юли.
Рисува ни лятото цветно лицата
и шепне подканващо... Чу ли?