Юли е огнен, горчиво – самотен.
За него светулките плачат.
Храбра трева очаква безропотно
смъртта си от млади косачи.
На лятото в шепите спи суховеят
и спомени тихо припяват.
На юли с гласа някой тихо се смее
и ехо в полето остава.
Горещи са дланите. Неми сърцата.
В тях бие самотният юли.
Рисува ни лятото цветно лицата
и шепне подканващо... Чу ли?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
