Под вишната...
Малко дворче, вишна край плета –
люлка там са вързали за мене.
Още рано-рано пролетта
мама ме люлее и ми пее.
Този спомен идва като сън
и ме връща в детските години.
Днес е двойна люлка – майка съм
и люлея двамата си сина.
Вишната поръсва цвят над тях
и пилее свежи аромати.
Гледам ги и във мечти летя –
тука да люлеят те децата си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
