Юни
„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне,
подир него се вдигна и вихрушка от прах.
От липите открадна аромат за последно,
нещо каза им тайно, но какво, не разбрах.
Той такъв си е Юни – луд, безгрижен и весел,
пали слънцето, тича с гръмотевичен дъжд,
вечер скита в полето, пее щурчови песни,
денем вятъра гони в разцъфтялата ръж.
А сега си отива, крачи бос през нивята,
но оставя след себе си дъха на море.
Юни, Юни, до скоро, догодина, когато
закачливото лято тук отново се спре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
