линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
20.07.2019 г., 11:25 ч.

За Ангела - с Любов 

  Поезия » Друга
1138 5 20

Все още пазех скъпия момент –

усещах, че така е редно,

до снимката ни в оня ден.

Това ми бе и важно, и потребно.

 

А в рамката – усмихва се Любов,

от твоите и моите, от нашите очи,

такава, че човек не е готов

с начало ново да я заличи.

 

И знаех, всъщност още знам,

изгубих част от своя корен,

когато ракът ме остави сам…

 

Почернен и изсъхнал, като дънер,

препъвах хорските усти

и исках, и от дявола и бога,

на злата ми съдба, (поне)

един от тях, да отмъсти.

 

Тогава седна близичко мен

детенцето, с очи на лястовица,

и чух да пита синьото небе:

“надежда, имаш ли за мен,

или ще се превърна, скоро, в птица?

 

Не съм натрупал грехове.

Не съм и нещо важно сторил,

аз само боря се със страхове

и с теб, за тях, поисках да говоря”

 

Тогава сам извадих скъпия момент

от снимката, от рамката, и от сърцето

и с двете си разплакани ръце

разказах му за ангела си на небето.

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??