За Ангела - с Любов
Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов,
от твоите и моите, от нашите очи,
такава, че човек не е готов
с начало ново да я заличи.
И знаех, всъщност още знам,
изгубих част от своя корен,
когато ракът ме остави сам…
Почернен и изсъхнал, като дънер,
препъвах хорските усти
и исках, и от дявола и бога,
на злата ми съдба, (поне)
един от тях, да отмъсти.
Тогава седна близичко мен
детенцето, с очи на лястовица,
и чух да пита синьото небе:
“надежда, имаш ли за мен,
или ще се превърна, скоро, в птица?
Не съм натрупал грехове.
Не съм и нещо важно сторил,
аз само боря се със страхове
и с теб, за тях, поисках да говоря”
Тогава сам извадих скъпия момент
от снимката, от рамката, и от сърцето
и с двете си разплакани ръце
разказах му за ангела си на небето.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
