За безсмъртието
За безсмъртието
Аз някога сам се отказах от безсмъртие,
но днес си го искам отново,
за да продължа и нататък,
понеже вече си тръгнаха „първите”,
а и животът оказа се кратък:
докато се обърнеш,
докато разбереш -
и готово!...
... А и ще останат много дългове неизплатени
след перспективата страшна,
и стари сметки неуредени,
а не искам друг да ги плаща...
... Ще остане и любов недолюбена
по пътищата не извървяни,
и нежност, безумно погубена
в загрубели от вятъра длани...
... И още: сънища недосънувани,
и страст от любов не поканена,
и изпуснати кораби - отпътували
в безкрая рано на ранина...
... А и твоята чудна внезапност
на млада и вихрена женственост-
ме карат сега да си искам обратно:
безсмъртието,
от което уж бях се отказал -
тържествено...
Коста Качев,
20.01.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
