22.05.2012 г., 22:38  

За болката

1.4K 0 28

За болката

 

И щом по пътя те настигне болка,

и тръгне с теб, и с времето расте,

и става от морето по-дълбока,

обсебва те, за да остане в теб,

 

с какво ли можеш ти да я прогониш?

Да се престориш, че не те боли;

да търсиш и причини, и виновни

или да я замерваш със стрели...?

 

Не се опитвай! Болката възкръсва.

Упорството ти няма да прости.

Но в онзи миг, когато те разкъсва,

вгради я в  песен. Или в тъжен стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но в онзи миг, когато те разкъсва,
    вгради я в песен. Или в тъжен стих."
  • Лунна и бяла
    засвети тиха роса
    в твоята болка.
  • да,дар се прави от благодарност-но благодарност,като преизвикателство-
    да я приемеш,да разбереш болката-както казах..това си струва много повече от разните там "многозначности" и "проклятия"
  • Здравей, Веселка!
  • Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...