За болката
И щом по пътя те настигне болка,
и тръгне с теб, и с времето расте,
и става от морето по-дълбока,
обсебва те, за да остане в теб,
с какво ли можеш ти да я прогониш?
Да се престориш, че не те боли;
да търсиш и причини, и виновни
или да я замерваш със стрели...?
Не се опитвай! Болката възкръсва.
Упорството ти няма да прости.
Но в онзи миг, когато те разкъсва,
вгради я в песен. Или в тъжен стих.
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
