За болката
И щом по пътя те настигне болка,
и тръгне с теб, и с времето расте,
и става от морето по-дълбока,
обсебва те, за да остане в теб,
с какво ли можеш ти да я прогониш?
Да се престориш, че не те боли;
да търсиш и причини, и виновни
или да я замерваш със стрели...?
Не се опитвай! Болката възкръсва.
Упорството ти няма да прости.
Но в онзи миг, когато те разкъсва,
вгради я в песен. Или в тъжен стих.
© Елица Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
