За човека

И ей така от памтивека,

пълзи по  стълбата Човека,

да трупа  пари и имоти,

не с хора, ами с идиоти...

Да прави свойто шушу-мушу

и все да пълни свойта гуша.

На другите да прави кал...

Това е той добре разбрал.

Да търси  чужди мръсни ризи

и от това да прави кризи...

Да дава даже драго-мило,

но все да е в ръка с кормило,

и да стои  до каца с мед,

от всички да е най-напред,

за да облизва благинките...

И да хвърля прах в очите!

Да праща другите  на "харакири"...

А той да дръпне  две-три бири...

И лук не ял и не мирисал,

да търси на живота смисъл.

И пак на метеното срал,

да няма съвест и морал!

С такава същност е Човека!...

Това е неговата Мека!...