За човека
За човека
И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
не с хора, ами с идиоти...
Да прави свойто шушу-мушу
и все да пълни свойта гуша.
На другите да прави кал...
Това е той добре разбрал.
Да търси чужди мръсни ризи
и от това да прави кризи...
Да дава даже драго-мило,
но все да е в ръка с кормило,
и да стои до каца с мед,
от всички да е най-напред,
за да облизва благинките...
И да хвърля прах в очите!
Да праща другите на "харакири"...
А той да дръпне две-три бири...
И лук не ял и не мирисал,
да търси на живота смисъл.
И пак на метеното срал,
да няма съвест и морал!
С такава същност е Човека!...
Това е неговата Мека!...
© Христо Славов All rights reserved.
