3.05.2012 г., 8:38

За Душата...

750 0 1

За Душата...

 

Аз често мисля напоследък

за неизвестните неща

и как при целият напредък

не знаем: „Има ли Душа?..”.

 

Как всички вярват, но до днеска

не е доказано, че тя

освен във Храма като фреска

ни надживява и в Смъртта...

 

Твърдят световните религии,

че ако страдаш в тоя Свят

с Душа безсмъртна и завинаги

през Вечността ще си благат...

 

За доказателства привеждат

различните си богове

и тегли всеки тук, с надеждата

във Рая да се озове.

 

И често мисля си: така е

устроен може би човек,

че за безсмъртие мечтае,

но в друг Живот: щастлив и лек

 

и мислейки елементарно

създал е първо божества,

а заедно със тях навярно

измислил си е и Душа. 

 

И то е първото, което

човекът е измислил сам

когато гледал към небето

в нощта, мечтаейки за там.

 

Но тъй като били различни

по разум, нрав и житие:

с Души сурови и лирични

живеем вече векове...

 

... А после взели я жреците

във храмовете за залог,

че хората ще са честити

щом вярва всеки в своя Бог.

 

След тях я грабнали поетите

излъскали я  и до днес

(обсипвана със епитети!..)

флиртуват с нея... Със финес!..

 

Твърди се, че не остарявала

Душата заедно с Плътта,

дори без договор със Дявола

оставала във младостта,

 

но имам аз торба с въпроси:

не е ли нашата мечта,

която цял Живот ни носи

с крилата си към Вечността!..

 

... В човешката ни идентичност,

кое фактически е: „аз”,

кое ни прави да сме личност,

кое люлее ни от страст?..

 

Какво е всъщност мисълта ни:

душа ли е, или пък плът?..

Нали са мислите събрани

в безброй неврони на умът...

 

Защо твърдим, че и Душата

когато страдаме- боли?..

Рецептори на сетивата

са само в тялото, нали!..

 

И ето ти дори дилема-

когато губим в Любовта

къде ни е сега проблема:

в Душата ли, или в Плътта!..

 

И все така стоим замислени

в житейския си кръстопът:

дали Душата е измислена,

или божествената Плът!..

 

Нали в телата ни да вложи

чертите свои Бог реши,

защо тогава ни тревожи:

предвидил ли е и Души!..

 

Нали пак Той, е тъй направил

в оргазма див на Любовта

тела преплели да забравим,

дори да имахме Душа!..

 

Но все така остават скрити

необяснимите неща...

А хората от пещерите

дали са имали Душа?..

 

... Въпросите са толкоз много,

но отговор за ни един:

а ние искаме (за бога!)

в плътта си да се преродим

 

и нека да не го увъртаме

пред Вечността си насаме:

в телата искаме безсмъртие,

дори и без Душа да сме!..

 

02.05.2012.     д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, докторе!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...