За Душата...

За Душата...

Аз често мисля напоследък

за неизвестните неща

и как при целият напредък

не знаем: „Има ли Душа?..”.

Как всички вярват, но до днеска

не е доказано, че тя

освен във Храма като фреска

ни надживява и в Смъртта...

Твърдят световните религии,

че ако страдаш в тоя Свят

с Душа безсмъртна и завинаги

през Вечността ще си благат...

За доказателства привеждат

различните си богове

и тегли всеки тук, с надеждата

във Рая да се озове.

И често мисля си: така е

устроен може би човек,

че за безсмъртие мечтае,

но в друг Живот: щастлив и лек

и мислейки елементарно

създал е първо божества,

а заедно със тях навярно

измислил си е и Душа. 

И то е първото, което

човекът е измислил сам

когато гледал към небето

в нощта, мечтаейки за там.

Но тъй като били различни

по разум, нрав и житие:

с Души сурови и лирични

живеем вече векове...

... А после взели я жреците

във храмовете за залог,

че хората ще са честити

щом вярва всеки в своя Бог.

След тях я грабнали поетите

излъскали я  и до днес

(обсипвана със епитети!..)

флиртуват с нея... Със финес!..

Твърди се, че не остарявала

Душата заедно с Плътта,

дори без договор със Дявола

оставала във младостта,

но имам аз торба с въпроси:

не е ли нашата мечта,

която цял Живот ни носи

с крилата си към Вечността!..

... В човешката ни идентичност,

кое фактически е: „аз”,

кое ни прави да сме личност,

кое люлее ни от страст?..

Какво е всъщност мисълта ни:

душа ли е, или пък плът?..

Нали са мислите събрани

в безброй неврони на умът...

Защо твърдим, че и Душата

когато страдаме- боли?..

Рецептори на сетивата

са само в тялото, нали!..

И ето ти дори дилема-

когато губим в Любовта

къде ни е сега проблема:

в Душата ли, или в Плътта!..

И все така стоим замислени

в житейския си кръстопът:

дали Душата е измислена,

или божествената Плът!..

Нали в телата ни да вложи

чертите свои Бог реши,

защо тогава ни тревожи:

предвидил ли е и Души!..

Нали пак Той, е тъй направил

в оргазма див на Любовта

тела преплели да забравим,

дори да имахме Душа!..

Но все така остават скрити

необяснимите неща...

А хората от пещерите

дали са имали Душа?..

... Въпросите са толкоз много,

но отговор за ни един:

а ние искаме (за бога!)

в плътта си да се преродим

и нека да не го увъртаме

пред Вечността си насаме:

в телата искаме безсмъртие,

дори и без Душа да сме!..

02.05.2012.     д-р Коста Качев