За една Мария...
Скромен поздрав за всички, които носят това прекрасно име!
:)
Тя беше най - красивата Мария,
дори Дъгата всъщност го призна
и вярвайте и багрите си криеше,
щом зърне я да крачи в утринта!
Сърцата на момчетата, пък лудо,
препускаха, когато с поглед - Тя,
докосваше ги, сякаш пеперуден
прашец целува - влажната земя!
И - Славейчето спираше да пее,
макар, че бе в подканящия злак,
засрамено от мислите, след Нея
политваше... на Господ на инат?
А после към Морето - щом поеме,
крайбрежната пулсираше в това,
поети, тук що нижеха - сломени,
че всъщност Тя за други е жена...
Художници извайваха в картини,
вълшебната - тъй мамеща снага,
кръчмаря тихо почваше да свири
с възтъничка усмивка под мустак!
И Слънцето, уж влюбено в Луната,
прибираше в миг - жарките лъчи,
гората не флиртуваше със Вятър,
парфюмът ѝ, щом нейде долови!
Горките... Беше - вярната Мария,
морякът свой очакваше - все там,
на кея и във синьото се взираше,
в надеждата за силната му длан!
Поплакваше си вечер за разтуха,
на разговор с безкрайното легло
и слушаше как пее вън Капчукът,
за кораб спрял, моряци и... дано!
А в утрото, пак тихичко потичаше,
животът - в романтичното градче,
Мария във любимия - се вричаше,
с молитвата: Ела си днес, Момче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
