13.01.2013 г., 9:44

За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,

673 0 3

За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,

Героите и Райският  живот...

 

                   О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...

                                                      Омир

 

Животът станал е скандално скучен

и все е тъй, все мъкне се натам

където знае, както е научен,

но често си отива неразбран.

 

И трябва Някой назован от Бога,

и сам пророчески далеч прозрял,

със малко думи да му каже много-

Красивото във Нужното видял...

 

....А всичко е започнало когато

о, тъй отдавна, нейде в Кроманьон

разбрал човек инстинкта на жената

от пещерата да направи дом

 

и през нощта щом любила го даже

той пожелал не само да ръмжи,

а нещо мило, нежно да ѝ каже,

та всяка нощ така да продължи...

 

Да бъде повторяемо, да може

и друг след него да го промълви

когато разбере, че го тревожи

една Жена със ласкави очи...

 

Въртяли се столетия без памет,

загубили сме спомена от тях,

но все така: с очи жените мамят

и все е сладък нежният им Грях...

 

...Веднъж човек, случайно, без да иска

страхотната си тайна проумял,

че нещо мърда във главата му, че мисли

и сам да го разкаже пожелал...

 

Той остър камък инстинктивно грабнал,

и в пещерата драскал с часове,

а мисълта му не съвсем понятна

гадаем днес, след толкоз векове...

 

...Поетите когато е създавал

 навярно Господ си е спомнил, как

 е писал в пещерата не за слава

 Човекът, а за да остави- Знак!...

 

И оттогава всичко е различно,

че без Поезия Животът не върви-

Поезия е нужна щом обичаш,

но трябва и душата щом кърви...

 

Поет когато нещо ти разкаже

или  изпее  в нежни стихове-

в Живота виждаш Красотата, даже

където ежедневие снове...

 

...Дори на Троя древната обсада...

Какво без Омир, слепият певец

до нас би стигнало?...Махленска свада

на мъж дарен с рога вместо с венец...

 

А  всичките герои величави

и най-великият сред тях- Ахил,

без Оня който в песен ги прослави

Светът не би до днес запаметил...

 

Един Поет дори се спусна в Ада

и мъките на грешните видя,

но Райската градина бе с ограда

и там да влезе никой не успя...

 

... Та затова и днес дори не знаем

какво е там...И Райският живот

възможно е сами да опознаем,

но само...  

      ако ни покани Бог!...

 

 

д-р Коста Качев      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...