Jan 13, 2013, 9:44 AM

За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,

671 0 3

За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,

Героите и Райският  живот...

 

                   О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...

                                                      Омир

 

Животът станал е скандално скучен

и все е тъй, все мъкне се натам

където знае, както е научен,

но често си отива неразбран.

 

И трябва Някой назован от Бога,

и сам пророчески далеч прозрял,

със малко думи да му каже много-

Красивото във Нужното видял...

 

....А всичко е започнало когато

о, тъй отдавна, нейде в Кроманьон

разбрал човек инстинкта на жената

от пещерата да направи дом

 

и през нощта щом любила го даже

той пожелал не само да ръмжи,

а нещо мило, нежно да ѝ каже,

та всяка нощ така да продължи...

 

Да бъде повторяемо, да може

и друг след него да го промълви

когато разбере, че го тревожи

една Жена със ласкави очи...

 

Въртяли се столетия без памет,

загубили сме спомена от тях,

но все така: с очи жените мамят

и все е сладък нежният им Грях...

 

...Веднъж човек, случайно, без да иска

страхотната си тайна проумял,

че нещо мърда във главата му, че мисли

и сам да го разкаже пожелал...

 

Той остър камък инстинктивно грабнал,

и в пещерата драскал с часове,

а мисълта му не съвсем понятна

гадаем днес, след толкоз векове...

 

...Поетите когато е създавал

 навярно Господ си е спомнил, как

 е писал в пещерата не за слава

 Човекът, а за да остави- Знак!...

 

И оттогава всичко е различно,

че без Поезия Животът не върви-

Поезия е нужна щом обичаш,

но трябва и душата щом кърви...

 

Поет когато нещо ти разкаже

или  изпее  в нежни стихове-

в Живота виждаш Красотата, даже

където ежедневие снове...

 

...Дори на Троя древната обсада...

Какво без Омир, слепият певец

до нас би стигнало?...Махленска свада

на мъж дарен с рога вместо с венец...

 

А  всичките герои величави

и най-великият сред тях- Ахил,

без Оня който в песен ги прослави

Светът не би до днес запаметил...

 

Един Поет дори се спусна в Ада

и мъките на грешните видя,

но Райската градина бе с ограда

и там да влезе никой не успя...

 

... Та затова и днес дори не знаем

какво е там...И Райският живот

възможно е сами да опознаем,

но само...  

      ако ни покани Бог!...

 

 

д-р Коста Качев      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...