Кафето сутрин  е някаква безвкусица
горчива,  но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...

Водата пък е особена горчилка
в напълнена чаша, усет за сълза,
последната капчица на  ръба
хлъзгав, измокрен от горда река...

В коритото си пресъхнала,
забравила напълно гордостта,
преляла напълно  от тежестта,
унизена жестоко, до безграничие...

Изгубила същността, неприличаща
вече на никакво творение,
безцветна, жалка,  псевдо река,
изградена от думите заучени...

Възмутително погубена,
заместена от друга сега,
вливаща новите ручеи...
Отразяваща тяхната игра...

Наистина кафето е смесица
от горчилка, прозрачна вода
на реката, препускаща в суха тишина,
а невидим или несъществуващ е брега...