Кафето сутрин е някаква безвкусица
горчива, но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...
Водата пък е особена горчилка
в напълнена чаша, усет за сълза,
последната капчица на ръба
хлъзгав, измокрен от горда река...
В коритото си пресъхнала,
забравила напълно гордостта,
преляла напълно от тежестта,
унизена жестоко, до безграничие... ...