За какво ли...
За какво ли си мисли цветчето,
кротко свело главица за сън?
За това как бе синьо небето?...
За кълбото, да свети заето?...
За крилцата, със златния звън?
Не. Когато замрат гласовете
на приспаните в люлка от здрач
и в тревите засвириш ти, ветре,
незначимото, дребното цвете
стиска своя уханен клепач
и, потъвайки в себе си бавно,
като в някоя топла река,
под превитата круша люляно,
то си спомня с движение плавно
как го гали красива ръка.
За друга трактовка на въпроса, вж. http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=277854 :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
пак дойдох
