4.02.2008 г., 19:03

За любовта ще ти разкажа

1.1K 0 18

От болката и те e страх, нали?

Седни до мен, ще ти разкажа,

но, дъще, думите ми запомни,

че любовта на майката е свята.

Любов - такава, дето не боли.

Познах, че няма нийде по земята.

Прехвърчат нажежените стрели,

забиват се все там, в душата.

И не подбират беден, ни богат.

Стрелите възраст не зачитат,

дали си стара, или много млада,

щом се забият, изпепеляват.

Съня ти ще открадне любовта.

В безсъници ще те обвърже,

а сетне ще ти подари крила.

Ще ги пречупи, ако си тръгне...

Любов за двама щом е, знай, гори

с най-буен пламък във сърцето.

Прегради няма, нито пък стени.

Пожари сее, жъне буреносно.

Такава, от която кръвта кипи,

ще дойде като хала във душата.

Тя с теб, дори през огън ще върви

и ще разтвори Рая в небесата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...