За любовта ще ти разкажа
От болката и те e страх, нали?
Седни до мен, ще ти разкажа,
но, дъще, думите ми запомни,
че любовта на майката е свята.
Любов - такава, дето не боли.
Познах, че няма нийде по земята.
Прехвърчат нажежените стрели,
забиват се все там, в душата.
И не подбират беден, ни богат.
Стрелите възраст не зачитат,
дали си стара, или много млада,
щом се забият, изпепеляват.
Съня ти ще открадне любовта.
В безсъници ще те обвърже,
а сетне ще ти подари крила.
Ще ги пречупи, ако си тръгне...
Любов за двама щом е, знай, гори
с най-буен пламък във сърцето.
Прегради няма, нито пък стени.
Пожари сее, жъне буреносно.
Такава, от която кръвта кипи,
ще дойде като хала във душата.
Тя с теб, дори през огън ще върви
и ще разтвори Рая в небесата.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
