Dendu89 (Деница Гарелова)
701 9691
31.01.2021 г., 19:06 ч.

За мечтите 

  Поезия
336 10 15

Понякога посягам с празна длан,

да хвана малко капчици солени.

Морето, за вълните не е храм,

но заедно са истинска Вселена.

Аз искам, искам да отида там,

където в хоризонта се извива

дъгата, а пък Бог остава сам,

за да се влюби в нечия молитва.

Ще седна на ръба на облак бял.

И в скута му, ще се превърна в буря.

Ще вържа слънчев лъч за топъл шал

и после из дъжда ще се изгубя.

Ще пратя на Земята сто звезди,

да блеснат като детските трапчинки.

 

Защото без най-смелите мечти –

светът не струва даже пет стотинки.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??