За мечтите
Понякога посягам с празна длан,
да хвана малко капчици солени.
Морето, за вълните не е храм,
но заедно са истинска Вселена.
Аз искам, искам да отида там,
където в хоризонта се извива
дъгата, а пък Бог остава сам,
за да се влюби в нечия молитва.
Ще седна на ръба на облак бял.
И в скута му, ще се превърна в буря.
Ще вържа слънчев лъч за топъл шал
и после из дъжда ще се изгубя.
Ще пратя на Земята сто звезди,
да блеснат като детските трапчинки.
Защото без най-смелите мечти –
светът не струва даже пет стотинки.
© Деница Гарелова All rights reserved.
