За мойто село
За мойто село
Драгойново се казва мойто село.
Преди години там съм се родил.
И подчертавам, винаги дебело,
където и да ида, то е с мен...
Аз няма никога да го забравя,
макар че вече не живея там.
Аз като център на света го славя...
Поиска ли ми нещо, ще му дам!
Със него съм от мойто първо детство,
и с спомените от онези дни.
От него взех и родово наследство,
и времето, което се смени.
Върхът "Драгойна" в мен стои в душата,
със изгледа си, с гъстите гори,
с хайдушките поляни и с водите,
и с нощите със едрите звезди.
Аз помня много цветни листопади
със снежните пъртини и игри,
със първите въздишки и награди,
и с малките нещастия дори...
Понякога тъгувам за реката...
За къпането в летните води...
За срещите си първи със Съдбата,
и за изгубените детски дни.
Училището няма да забравя...
аз тук за първи път се срещах със света...
Най-искрените дружби в него славя...
Оборите Авгиеви... мета!
Сега е мъртво мойто училище!...
Напъдено, обраснало в треви.
С годините отхвърлено е. Вижте,
за детските гласчета как скърби
Сега за мен надеждата я няма!
Тук всеки ден затварят се врати...
Трагедията тука е голяма...
О, никой тук с мечтите не лети...
Щом дойда тук, душата ми се къса!
Туй село тук е село без мечти.
Затуй на този глупав свят се въся...
И паля за България свещи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
