За най-малкия ми внук
За най-малкия ми внук
Най-малкият не може да говори…
Не можем всичко да му разберем.
Но и той все с другите се бори
на неговата нива да орем.
На своето той вечно настоява.
Къде със жестове, къде със плач.
Но винаги то, дребното, успява
да стане цербер и палач…
Опитвам се аз да го възпитавам,
но има то инат и във запас…
Накрая с него аз се съгласявам.
И с мойта топка му подавам пас.
И буболечката, от туй доволна,
за подвизи отново се гласи.
О, има то амбицията болна
към себе си и нас да нагласи!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
