Apr 29, 2012, 3:49 PM

За най-малкия ми внук

  Poetry » Civic
1.6K 0 9

  За най-малкия ми внук

 

Най-малкият не може да говори…

Не можем всичко да му разберем.

Но и той все с другите се бори

на неговата нива да орем.

 

На своето  той вечно настоява.

Къде със жестове, къде със плач.

Но винаги то, дребното, успява

да  стане цербер и палач…

 

Опитвам се аз да го възпитавам,

но има то инат  и  във запас…

Накрая с него аз се съгласявам.

И с мойта топка му подавам пас.

 

И буболечката, от туй доволна,

за подвизи отново се гласи.

О, има то амбицията болна

към себе си и нас да нагласи!..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Глупавите и несъществени спорове не са важни за мен и ги прекратявам!
  • "Опитвам се аз да го възпитавам,

    но има то инати във запас…"

    Чудно на кой ли се е метнало... А и ако похватите на възпитание са на нивото на написаното, нямаш никакъв шанс, Славов...
  • Когато човек е "кон капаци",тълкува нещата , като Вас...Вие нямате никакво въображение за това се чудя кой Ви е излъгал, че можете да се занимавате с писане на стихове! Съжалявам, че трябва да Ви го кажа директно, но Вие ме принуждавате да го сторя!
    Същото, в извесна степен по-малко, може да се каже и за подгласницата Ви!
  • Е, може ли бебе да има "болни амбиции"?
  • "О, има то амбицията болна

    живота ни, отново, да скоси."

    Славов, и това ли ти звучи мило, щото на мен - никак ! А това - "скоси" не мога да си го преведа въобще. Но едва ли това ще те замисли, ти си толкова уверен в собствения си "талант", и своята "гениалност", че май няма нужда да ти ги казвам тия неща...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...