beloved (Ивелина Стойкова)
19 51
26.11.2019 г., 16:56 ч.  

За поета 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
1616 3 9

Неподредени мисли? – Не, невинен!

Е, погледът ми може да е рошав

под клепките от листи от смокиня

и сигурно е грапав. Може. Може

 

и да сънувам цветовете в ноти,

и да усещам бури в аромати,

и да умирам в нечии животи,

да стихоплетствам, без да плагиатствам,

 

да пиша звуци, да създавам думи,

да вая и да търся паремии,

нечувано, нечуващо, нечуто,

учудващо, да управлявам дири,

 

да нося флаг, когато плувам с пояс,

да пия дъжд в пустинята Сахара,

да давам огън на замръзнал полюс,

цигара с пътя Млечен да запаля...

 

Объркан е животът на поета.

И май ще се предам... за тези мисли,

за погледа, смъртта и цветовете,

за звуци, стихонижене – за всичко.

 

За туй, че цял живот е непризнаван.

И удовлетворението търси.

Че ходи с празен джоб, но се съзнава.

Че чувства неразбрани свойте сълзи.

 

Че раните си слага на листа си,

да може после с тях да го раняват,

да вдигат с бяло знаме съвестта му...

Лишен от туй, което заслужава...

 

Поет... Разбрах едно-едничко нещо:

тук никой няма да ми ръкопляска.

А музата ще бъде оценена

от Този, Който всъщност я раздава.

 

(Стихотворението печели поощрителна награда от XVII-и национален конкурс за поезия на името на Никола Й. Вапцаров с тема „Вяра“ - 2020 г.)

© Ивелина Стойкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??