Приятелството е нещо повече от чувство,
крепи те точно то, когато днес си сам.
Това е нещото, което бавно те отпуска
назад като погледнеш пътя извървян.
То няма вкус, ни цвят, ни мирис, братко.
Не е чеиз, стъкмен набързо във вързоп.
И както всички знаят - любовта е сладка,
така- приятелството вечно е, до гроб.
Не спирай там, където пътят свършва,
не си мисли, че днес безсилието те държи.
Нали и тези преди теб не скърши,
кръстопътят на човешките съдби
Не виждаш дирите пред теб оставени,
където проснат сред калта е твоят блян.
Върви напред и сам кови съдбата си,
не съжалявай като стигнеш там.
Познай приятелят сред цялата тълпа,
ръката му стисни със свойта длан
Помни, приятелството, братко, е съдба.
Така човешкия живот е изтъкан.
© Joakim from the grave Всички права запазени