Jan 6, 2017, 11:28 PM

За приятелите

  Poetry » Other
853 3 3

Приятелството е нещо повече от чувство,
крепи те точно то, когато днес си сам.
Това е нещото, което бавно те отпуска
назад като погледнеш пътя извървян.

 

То няма вкус, ни цвят, ни мирис, братко.
Не е чеиз, стъкмен набързо във вързоп.
И както всички знаят - любовта е сладка,
така- приятелството вечно е, до гроб.

 

Не спирай там, където пътят свършва,
не си мисли, че днес безсилието те държи.
Нали и тези преди теб не скърши,
кръстопътят на човешките съдби

 

Не виждаш дирите пред теб оставени,
където проснат сред калта е твоят блян. 
Върви напред и сам кови съдбата си,
не съжалявай като стигнеш там.

 

Познай приятелят сред цялата тълпа,
ръката му стисни със свойта длан
Помни, приятелството, братко, е съдба.
Така човешкия живот е изтъкан.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...