Jan 6, 2017, 11:28 PM

За приятелите

  Poetry » Other
848 3 3

Приятелството е нещо повече от чувство,
крепи те точно то, когато днес си сам.
Това е нещото, което бавно те отпуска
назад като погледнеш пътя извървян.

 

То няма вкус, ни цвят, ни мирис, братко.
Не е чеиз, стъкмен набързо във вързоп.
И както всички знаят - любовта е сладка,
така- приятелството вечно е, до гроб.

 

Не спирай там, където пътят свършва,
не си мисли, че днес безсилието те държи.
Нали и тези преди теб не скърши,
кръстопътят на човешките съдби

 

Не виждаш дирите пред теб оставени,
където проснат сред калта е твоят блян. 
Върви напред и сам кови съдбата си,
не съжалявай като стигнеш там.

 

Познай приятелят сред цялата тълпа,
ръката му стисни със свойта длан
Помни, приятелството, братко, е съдба.
Така човешкия живот е изтъкан.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...