Jan 6, 2017, 11:28 PM

За приятелите

  Poetry » Other
855 3 3

Приятелството е нещо повече от чувство,
крепи те точно то, когато днес си сам.
Това е нещото, което бавно те отпуска
назад като погледнеш пътя извървян.

 

То няма вкус, ни цвят, ни мирис, братко.
Не е чеиз, стъкмен набързо във вързоп.
И както всички знаят - любовта е сладка,
така- приятелството вечно е, до гроб.

 

Не спирай там, където пътят свършва,
не си мисли, че днес безсилието те държи.
Нали и тези преди теб не скърши,
кръстопътят на човешките съдби

 

Не виждаш дирите пред теб оставени,
където проснат сред калта е твоят блян. 
Върви напред и сам кови съдбата си,
не съжалявай като стигнеш там.

 

Познай приятелят сред цялата тълпа,
ръката му стисни със свойта длан
Помни, приятелството, братко, е съдба.
Така човешкия живот е изтъкан.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...