valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
31.03.2017 г., 22:38

За пълната истина

558 0 3

Къде е пълната истина?
Навярно е на диета.
Да я търся, ми писна.
Плюл съм си на късмета.

Около мен се навърта,
невръстна лъжа опашата.
Води я някаква дърта
със проблеми в краката.

Пълната истина търся,
красива, конкретна и гола.
Лъжите бързо ми втръсват,
вкарват ме в някаква роля.

Не са ми свидни лъжите,
дънят ме на момента.
Те не познават звездите,
живеят във парламента.

Истино пълничка, де си?
Заключена ли си, скъпа?
Ходиш ли на адреси?
Не ходиш?... Много си тъпа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0