За пълната истина
Къде е пълната истина?
Навярно е на диета.
Да я търся, ми писна.
Плюл съм си на късмета.
Около мен се навърта,
невръстна лъжа опашата.
Води я някаква дърта
със проблеми в краката.
Пълната истина търся,
красива, конкретна и гола.
Лъжите бързо ми втръсват,
вкарват ме в някаква роля.
Не са ми свидни лъжите,
дънят ме на момента.
Те не познават звездите,
живеят във парламента.
Истино пълничка, де си?
Заключена ли си, скъпа?
Ходиш ли на адреси?
Не ходиш?... Много си тъпа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
