Mar 31, 2017, 10:38 PM

За пълната истина

  Poetry » Other
557 0 3

Къде е пълната истина?
Навярно е на диета.
Да я търся, ми писна.
Плюл съм си на късмета.

Около мен се навърта,
невръстна лъжа опашата.
Води я някаква дърта
със проблеми в краката.

Пълната истина търся,
красива, конкретна и гола.
Лъжите бързо ми втръсват,
вкарват ме в някаква роля.

Не са ми свидни лъжите,
дънят ме на момента.
Те не познават звездите,
живеят във парламента.

Истино пълничка, де си?
Заключена ли си, скъпа?
Ходиш ли на адреси?
Не ходиш?... Много си тъпа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...