За щастието
Щастлива бях, когато бях дете
и тичах като луда през полята.
Попивах всичко, дето се чете,
така пораснах умна и сърцата.
Щастлива бях и в младостта си аз,
косата си отмятах отривисто.
Следях любимите звезди в захлас,
мечтаех като тях да съм артистка.
Щастлива в зрелостта се завъртях,
омъжих се, родиха се децата.
Около тях за малко се поспрях,
но не за дълго, грях ми на душата.
Не бе семейният живот за мен,
а щастието чакаше отвънка
и ето че в един прекрасен ден,
будилникът ми взе за път да дрънка.
Багажа си събрах в изтъркан сак,
напуснах тъй обична родна стряха,
прекрачих прага и тогава пак
усетих пеперудите в стомаха.
Сега на петдесет съм си добре,
живея по стандарта на душата,
а тя е необятното море,
което все бушува и се мята.
За щастието ви разказвах, да,
намирах си го, даже без причина.
Необходимо е като вода,
през дълбокото ако преминеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
