6.11.2012 г., 11:44 ч.
За стъпките и думите
Стъпките си пазя
към детските тояжки,
които чупех на дуели
и като тях по мъничко умирах,
понеже остаря и клонът,
младостта на който си подпирах.
Пазя стъпките в пръстта
(не знам дали е редно)
над единствения брод,
по който изпращах си другарите.
Имам остри колене
да ги търся за последно,
както се търси другият живот -
зад огледалата и олтарите.
Вода заспива в стъпките ни общи,
а думите отдавна се търкалят на брега -
камъчета в ръцете на деца,
които дълго ще ни целят още,
и кръгове ще давят нашите лица.
Като в някой филм за глухи, по чудо оцелял,
стъпките са празни, когато думите ги няма.
По тях да ни открият бях си обещал,
а без думи Земята става още по-голяма.
© Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Думите като пространство...
-
Вода заспива в стъпките ни общи! Велико е, Чо!
-
Благодаря ви!
-
благодаря за стиха. върнах се да прочета...
-
Оригинален стил.Вече си ми любимец.
-
Ти истински ли си?! Ако си истински... в България се е родил поет.
-
Покланям се на стихът ти златен,скъпоценен камък,съкровище.
Възхитен съм от мислите и думите ти.
Незабравим миг. -
Яна, Минка, Даниела - благодаря и на Вас!
-
"без думи Земята става още по-голяма."...!!!
-
За стъпките и думите!
Прекрасно, елегантно, мъдро!
Поздравления! -
Страхотно! Впечатлена съм (за пореден път)!
-
Ачо, Евелина, Ели - благодаря и на Вас!
-
Определено Чо винаги казвам че ,,светът е малък'', но ако липсват стъпките и думите в действителност всичко останало ще придобие огромни размери. Споделям и те разбирам... Поздрав сърдечен!
-
!!!
-
Тъжба по думите.
Тъжно е... -
Светла, Радка, Рали - благодаря Ви за топлите думи!
-
Пишеш прекрасно и оригинално ( и до сега си беше така) ! Разбирам те много добре, пожелавам ти успех
-
Имам желание и аз да направя нещо подобно...
Много харесах стихотворението, Чо! -
Маги, ти ще си първата, която ще я получи!
-
Не трябваше, Чо!
Стиховете ти бяха много хубави.
Честно!
Всеки път, когато четях някой от тях, имах чувството, че съм Алиса в Страната на чудесата.
Аз за огън от стихове говорех, но май ти драсна клечката ...
Успех ти желая! -
защо ли не се учудвам...
тук... хубавото все боде нечии очи...
но ще очаквам книжка..
Бъди... -
Ново начало, Маги! Онези старите бодяха нечии очи...
Кофти история!
Благодаря на теб, на Славяна и на Кланабез! -
хубаво...
но къде са другите ти стихове...
и думите ти ги няма.... а аз дори и книжка
си пожелах... -
Обичам кръстословиците и благодарение на тази си любов, стихотворението явно се е превърнало в енигма, по точно в главоблъсканица. Да си призная, не исках до такава степен да затрудня читателите. Пепър, анализът на Цвети напълно се покрива с идеята ми, с това, "какво е искал да каже автора",аджеба! Цвети, благодаря ти още веднъж, този път за много точното "разконспириране" смисъла на текста! Но, като цяло бих могъл да опростя това мое хрумване и донякъде съм съгласен и с коментара на Пепър.
Благодаря и на Алина! -
Интересно ми е,Окси.
Привет! -
Че е изчанчено - изчанчено е, ама то това му е интересното - че като читател ме накара да прочета внимателно твоя словесен ребус и да се замисля Пуснах фантазията си за пътеводител сред дебрите на оксимороновската ти символика. Тя ми подсказва, че стъпките са обединителната брънка в тези редове. "Стъпките" са наситени с много символика - спомените за отминалото детство и юношество, приятелите от тези години... Те се заличават с годините - "Вода заспива в стъпките ни общи", със загубите на приятелствата - "стъпките са празни, когато думите ги няма", но лирическият се опитва да ги опази ("Имам остри колене да ги търся за последно"
, защото те го пазят от самотата - "без думи Земята става още по-голяма"... Накратко, Чо - развихрих я тази моя фантазия на блондинка, че и анализче в този стил спретнах, пък ако е било в грешна посока - извинявай, друже - блонди съм, пък и поезията се възприема според сензитивността на възприятията, не с преразказване Кратичко казано - хареса ми, че познатата тема е поднесена по нетривиален начин -
Обичам текстове, които ме карат да мисля, а не са сдъвкани и изплюти. За съжаление обаче, този ми е сложен за разбиране.
Явно не умея да чета между редовете и затова не успявам да вникна в написаното. А така ми се иска. -
Цвети, това че съм се обърнал по този начин към Джак, не означава, че той по някакъв начин ме е впечатлил! Напротив, намеквам му, че моето донякъде се доближава по трудно възприемане до неговите. Абе, написал съм го доста изчанчено, казано с думи прости.
Благодаря на теб и на Далия! -
Хубаво свободно стихотворение. Хареса ми психологизма и поетичния начин на отразяване на философските размисли на автора. Изрази като "стъпките са празни, когато думите ги няма" са образни и красноречиви... Иначе - от Паисий насам всички повече или по-малко преписват, редът е просто авторът да отбележи от кого се е вдъхновил
-
Текстът е като умело съшит от неслучайно намерени частици от......Много ми хареса!Поздрави!
-
Трябва и Румен.А Румен чака аплодисменти!Не се живее в нуждите на аплауз... Джак
-
Напомня ти за някои от твоите текстове, нали Джак?! Поздравче, трябва да има и критика!
-
Текстът е като неумело съшит от случайно намерени частици от трупове на някаква несамостойна антология на думите произволности.Лирично казано. Джак
-
-
Благодаря Ви!
-
Поетичен сюрреализъм...
Пикасо с четка от думи!
Поздрав! -
Щом още пазиш стъпките ..., макар и празни, те думите ще дойдат, не го мисли ...
Пиша малко несвързано ..., но трудно се коментират твои произведения ... -
Напълно си обяснявам защо...стиха ти много ми хареса!
-
Думите,те са нещото което убива самотата и с тях светът е с друго звучене, та макар и замръзнало в стъпките.Поздрав за дълбокия смисъл на стихът ти.
-
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
