Край мене профуча мотор –
с невероятна скорост.
Поспрях, запитах се: "Защо
все бързате, бе хора?"
Навярно беше млад и горд,
на рискове отдаден.
Ако направи грешен ход,
на пътя ще остане.
Кръвта ми сякаш се смрази
от тази лоша мисъл.
Прошепнах: "Господи пази!"
И този стих написах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация