За вечност, може би минута
С дъхът си вятърът в косите ми се спря
и цяла нощ във тях се лута.
Поиска нежност да сънува, тихичко заспа,
за цяла вечност, може би минута.
Сънува моите мечти във светлосини багри
през лятното небе да плуват,
лавандулови поля и слънчогледи жарки,
от ароматни люляци, окъпаното утро.
Годините дали тежат? И имам ли умора?
Но вятъра в косите пак се скри.
Дори не забеляза (нали съм негова изгора),
че истинско сребро по тях искри.
Това е само вятър! И ти до вятъра се спря,
дари ми своята любов и нежност.
В косите ми зарови пръсти. Слънцето изгря,
не за минута, а за цяла вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
