4.06.2009 г., 12:41

Забранена Любов

2.1K 0 3

Забранена Любов


Мисля си за теб отново,

чувствата си аз тая,

нищо чудно, нищо ново,

пак не мога да заспя.


За ласките ти аз мечтая,

нежни и гальовни,

целувкитв ти аз желая,

непринудени свободни.


Искам всичко да призная,

колко те обичам!

Сигурно е, аз го зная,

себе си не ще отричам.


С усмивка щом дариш ме,

сърцето ми бушува,

почва то лудешки да тупти,

радва се, празнува.


Защото слънце си за мен,

вечно и желано,

грееш всеки ден,

от красота си изковано.


И всеки лъч прекрасен, твой,

нанася удар нов,

обичащ и опасен,той

е знак на Забранената за нас Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© КрИсИ Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познато... Мразя забранената любов, а всеки път щом се влюбя тя е такава... Намерих себе си в твоя стих, прекрасен е...
  • Готино червено
  • Забранена,ама е Любов!Много нежен стих!Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...