Забрава
729
0
0
Сега не ни разделя друго освен вечността.
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея,
нежна като утеха, като песен за двама,
които се учат един без друг да живеят,
но горят заедно в един вечен пламък.
Тази прегръдка, този танц някак късен
ме опива и носи забрава.
Пак съм с теб...
Целуват пръстите ми твоите устни
на снимката ти върху плоча от камък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
