22.12.2011 г., 12:11

Забрави

757 0 1

 

Не ме поглеждай никога с очи смутени,

достатъчно сърцето е ранено.

Не ме докосвай повече с ръце студени,

щом нямат вече топлина за мене.

Не заздравяват раните, щом многократно

човърка някой в тях със пръсти груби.

А грубостта за мен е чувство неприятно,

способно всеки порив да погуби.

И забрави за радост и мечти предишни,

за лятото, което ни е гряло,

за обещания и клетви - днес излишни,

за всичко минало и отлетяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...