Не ме поглеждай никога с очи смутени,
достатъчно сърцето е ранено.
Не ме докосвай повече с ръце студени,
щом нямат вече топлина за мене.
Не заздравяват раните, щом многократно
човърка някой в тях със пръсти груби.
А грубостта за мен е чувство неприятно,
способно всеки порив да погуби.
И забрави за радост и мечти предишни,
за лятото, което ни е гряло,
за обещания и клетви - днес излишни,
за всичко минало и отлетяло.
© Славка Любенова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
