Не ме поглеждай никога с очи смутени,
достатъчно сърцето е ранено.
Не ме докосвай повече с ръце студени,
щом нямат вече топлина за мене.
Не заздравяват раните, щом многократно
човърка някой в тях със пръсти груби.
А грубостта за мен е чувство неприятно,
способно всеки порив да погуби.
И забрави за радост и мечти предишни,
за лятото, което ни е гряло,
за обещания и клетви - днес излишни,
за всичко минало и отлетяло.
© Славка Любенова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
