22.12.2007 г., 18:17

Забрави болката, промени се

1.3K 0 2

 

Любими, вслушай се в тишината,

усети каквото не виждат очите,

подай ми ръка в тъмнината

и опитай нежния вкус на сълзите.

 

Впий очите си в мен

и проникни в самотата на мечтите.

Остави страстта да обгърне дъха ми студен.

 

Виж как живота обикна смъртта,

забрави миналото, заровено в пръстта.

Усети как тъмнината прегръща светлината,

любовта погубва самотата.

 

Ела, вземи ме в своите обятия,

виж красотата на жертвените разпятия,

погледни през очите ми окървавени,

усети красотата на мрака,

виж дяволите застинали, запленени,

убий Гарвана, който ме чака.

Бързо разкъсай мислите в мен,

докосни топлината на огъня вледенен.

Искам да спася любовта от смъртта,

ще изровя тялото си от пръстта...

 

Forever I'm yours,

infuse into the warmth of your blood,

like a tear on an edge of a knife

like wine on my seductive lips

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много силно...ще изровя тялото си от пръстта...
    Поклон пред жаждата за обич и живот.с обич за теб.
  • "...Убий Гарвана,който ме чака..."
    Много силно!Поздравявам те!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...