Dec 22, 2007, 6:17 PM

Забрави болката, промени се

  Poetry » Love
1.3K 0 2

 

Любими, вслушай се в тишината,

усети каквото не виждат очите,

подай ми ръка в тъмнината

и опитай нежния вкус на сълзите.

 

Впий очите си в мен

и проникни в самотата на мечтите.

Остави страстта да обгърне дъха ми студен.

 

Виж как живота обикна смъртта,

забрави миналото, заровено в пръстта.

Усети как тъмнината прегръща светлината,

любовта погубва самотата.

 

Ела, вземи ме в своите обятия,

виж красотата на жертвените разпятия,

погледни през очите ми окървавени,

усети красотата на мрака,

виж дяволите застинали, запленени,

убий Гарвана, който ме чака.

Бързо разкъсай мислите в мен,

докосни топлината на огъня вледенен.

Искам да спася любовта от смъртта,

ще изровя тялото си от пръстта...

 

Forever I'm yours,

infuse into the warmth of your blood,

like a tear on an edge of a knife

like wine on my seductive lips

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много силно...ще изровя тялото си от пръстта...
    Поклон пред жаждата за обич и живот.с обич за теб.
  • "...Убий Гарвана,който ме чака..."
    Много силно!Поздравявам те!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...