Морето пак обръща своя залез
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари
кръвта на слънцето отново да изсмучат.
Прибират се последните рибари -
надеждите последни се прибират
и траурно спокойна е водата
солена и безсмислено красива.
Самотният кордон на кандилата,
запалени от идващата вечер,
изплува като паметна галера,
а после се отдръпва надалече. ...