Mar 20, 2014, 9:36 PM  

Зад Рамото на Вечерта 

  Poetry
922 2 14
Морето пак обръща своя залез
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари
кръвта на слънцето отново да изсмучат.
Прибират се последните рибари -
надеждите последни се прибират
и траурно спокойна е водата
солена и безсмислено красива.
Самотният кордон на кандилата,
запалени от идващата вечер,
изплува като паметна галера,
а после се отдръпва надалече. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??