Задвитринен монолог
Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит
и летните си гълъби сънува.
Под лампените жълти светлини
снежинките унесено танцуват…
Април разнася цветния си дъх
надлъж и шир под облаците бели…
Децата пред витрината растат,
а птиците извиват нежни трели.
Покрай фонтана лятото плете
от тънки водни пръски фини мрежи.
Прохожда детство, смее се, расте
и остарява без да забележи,
че зад прозрачната, невидима стена
със стъклен поглед неуморно кимам.
От глина, но без право на душа -
(Рекламното лице на магазина съм.)
Без бръчки, без гримаса, без живец.
(Единствено обвивката ми сменят.)
Поспрелите се вглеждат в етикета,
но никога не забелязват мене…
Листата падат… Брули ги дъждът.
(Какво ли е дъждец да те измокри?)
Пред погледа ми движи се градът,
но в неговия поглед - аз съм рокля…
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
всеки ред е звънтящ и ехтящ, а междуредията са наистина много силни...поздрав!!!
-
Чудесен стих!
-
Харесах!
***** -
!!
-
Браво!
-
Много шестички заслужава стихотворението ти, Доче! Оригинално и въздействащо!
Адмирации! -
Виждаме само онова, което искаме или което е във възможностите ни да забележим.
Доче, прочетох с истинско удоволствие! -
Ех,Доче,,извади ме от черната дупка...Благодаря!
-
Пред погледа ми движи се градът,
но в неговия поглед - аз съм рокля…
Поздрав, Довереница! -
Прекрасна поезия!
Повечето от нас са твоята рокля! -
Благодаря на посетилите.Благодаря и на номиниралите за Eurochicago.
Бъдете здрави момичета и момчета!
-
Здравейте, Дочка,
Написах ви вчера съобщение по мейл, че това ваше стихотворение е било номинирано и оценено за публикуване в литературната рубрика на Еврочикаго. Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. Ако се забавите с отговора, на мястото на вашето може да бъде публикувано друго стихотворение.
С най-добри пожелания,
Мариана Христова
редактор на изданието -
Образно, красиво, въздействащо... А финалът е...!
-
Поздрав за хубавата, дълбока алегория, която ме кара да препрочитам този стих!
-
Харесах много, Доче, поздравявам те!!!
-
Поздравление, Дочка!Оригинално хрумване!Оценявам!
честит Празник и хубава празнична вечер! -
Изключително талантливо и оригинално! Браво!
-
Респект, Доче!*
-
Животът е маскарад и ние всички, волю-неволю, участваме в него. И слава Богу! Защото безотрадно и тъжно е да гледаш отстрани, зад витринното стъкло, парада на човешката суета; да се сменят сезоните - младостта радостта, любовта да презряват пред тебе, а ти - непромокаемо сух, етикиран и прашен, да се чувстваш отписан, без емоции, без надежда за дъжд. Покъртително! Благодаря ти, Доче!
-
...!!!
-
A при мен манекените водят нощен живот..
нощ навън-
манекените със същите
дрехи
Поздравления! -
Страхотно, както винаги! Поздравявам те за стойностния стих!
-
Лентата на живота се върти! Благодаря за Поезията!
-
Поздравления, Доче!
-
Силно, Доче!
-
Поздравления!
-
Невероятна си, Доче!
Прочетох го, видях го, усетих го!
Прегръдка! -
Прекрасно стихотворение, Доче!Възхитена съм!
Думите са излишни. Поздравление и за чудесния стих! -
Моите почитания, Доче!
-
Да, вечната тема си подхванала, Доче. Животът е един шестващ край нас карнавал, а ние за него сме само маски /или "рокля"/. И то защото не можем да си свалим маските, а душата ни тъжно гледа през тях. Спомних си за отличния филм на Тери Гилиям "Бразилия" /1986г./. Там Лирическият - Сем Лаури /в ролята - Джонатан Прайс/ се мъчеше да се освободи от полепналите по него вестници, но когато най-накрая ги премахна всички отдолу зееше само празно пространство.
Чудесно стихотворение за безстойностното в живота. Искрени поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
