Задвитринен монолог
Пред погледа ми движи се градът.
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит
и летните си гълъби сънува.
Под лампените жълти светлини
снежинките унесено танцуват…
Април разнася цветния си дъх
надлъж и шир под облаците бели…
Децата пред витрината растат,
а птиците извиват нежни трели.
Покрай фонтана лятото плете
от тънки водни пръски фини мрежи.
Прохожда детство, смее се, расте
и остарява без да забележи,
че зад прозрачната, невидима стена
със стъклен поглед неуморно кимам.
От глина, но без право на душа -
(Рекламното лице на магазина съм.)
Без бръчки, без гримаса, без живец.
(Единствено обвивката ми сменят.)
Поспрелите се вглеждат в етикета,
но никога не забелязват мене…
Листата падат… Брули ги дъждът.
(Какво ли е дъждец да те измокри?)
Пред погледа ми движи се градът,
но в неговия поглед - аз съм рокля…
© Дочка Василева All rights reserved.
